Водата е жизненоважна част от нашето съществуване, но въпреки това милиони хора по света се борят да получат достъп до безопасна питейна вода. Но представете си, ако можем да създадем вода от въздуха около нас? Това би било революционна промяна на играта.

Според ООН и Световната здравна организация 1 от 3 души няма достъп до безопасна питейна вода. Сега експерти от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) предлагат нов начин за справяне с този глобален проблем – генериране на атмосферна вода.

С прости думи, това е процес, който може да извлече вода от влажния въздух около нас.

Извличане на вода от въздуха

Професор Кристен Сплинтър, управляващ директор на Лабораторията за изследване на водата на UNSW , се присъединява към Даниел Ламбърт, бивш строителен инженер на годината и настоящ главен изпълнителен директор на Legacie, за популяризиране на технологията.

Заедно те обсъждат потенциала на технологията за генериране на атмосферна вода в епизод от поредицата подкасти на UNSW Engineering the Future.

„Когато разглеждаме иновациите във водата, генерирането на атмосферна вода е наистина интересно. Жизнеспособността му от търговска гледна точка и в мащаб все още се доказва, но може да помогне за решаването на някои от нашите проблеми за общности без достъп до снабдяване с прясна вода. Може да е особено подходящо за общности, разположени във влажна среда“, отбеляза Ламбърт.

Тази технология предлага широк спектър от методи за извличане на вода от въздуха. От събирането на мъгла и използването на мембрани, които пропускат само водни пари до използването на определени химикали, които извличат вода от въздуха, възможностите са обещаващи.

Възможностите варират според региона

„Можете да събирате мъгла, можете да използвате мембрани, които пропускат само водни пари. Има начини за използване на различни химикали. Можете да изложите въздуха на тези химикали, които извличат водата от него, или чрез кондензация или въздух под налягане“, отбелязва Ламбърт.

Кристен Сплинтър е съгласна с обещаващия характер на технологията, но с уговорка. Важни са условията на околната среда.„Изследователска статия от Nature предполага, че до 1 милиард души в тропиците, където това потенциално ще бъде най-успешно, биха могли да имат достъп до по-безопасна питейна вода , като използват това събиране на атмосферна вода“, отбеляза Сплинтър. Тази технология е потенциално най-успешна в тропиците поради тяхната влажна среда.

Това решение обаче не работи като универсална корекция. Ключът към успешното генериране на атмосферна вода е влажността, която липсва в много части на света. „Всеки регион ще трябва да намери най-жизнеспособното решение за своята област“, ​​каза Сплинтър.

Предизвикателства при превръщането на въздух във вода

Докато обещанието за генериране на атмосферна вода е убедително, има значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди да може да бъде широко приложено.

Едно от основните препятствия е консумацията на енергия, свързана с тази технология. Процесите, използвани за извличане на влага от въздуха, често изискват значителна мощност, което може да ограничи тяхната осъществимост в региони, където енергийните ресурси са оскъдни или където разчитането на изкопаеми горива може да влоши екологичните проблеми.

Освен това първоначалната капиталова инвестиция за необходимата инфраструктура може да бъде обезсърчителна и да представлява бариера за общности с ограничени финансови ресурси. Следователно са необходими текущи изследвания за разработване на по-енергийно ефективни методи и рентабилни решения, за да се гарантира, че генерирането на атмосферна вода може да се превърне в жизнеспособна опция за различни популации.

Сивата страна на водата: потенциално решение

Освен генерирането на атмосферна вода, Сплинтър и Ламберт обсъждат и други потенциални решения на глобалната водна криза, включително системи за сива вода. Сивата вода се отнася до повторно използваните отпадъчни води от перални машини, душове и бани.

Една важна точка, която направиха експертите, беше необходимостта да се предотврати смесването на сива вода с тоалетна вода. „Защо поставяме всички други неща, които са сива вода, в същата система?“ каза Сплинтър. „Образованието е ключово, не само как се справяме с отпадъчните води в централизиран мащаб, но и в общностен и домакински мащаб.

„Ако мислим за около 30 години надолу, ще имаме ли нужда от централизирани пречиствателни станции за отпадъчни води или ще можем да го направим чрез затворен цикъл в домакинство или в район?“

И така, може ли въздухът, който дишаме днес, да бъде нашият източник на вода утре? И може ли сивата вода да бъде златният билет за справяне с недостига на вода? Само времето ще покаже, но засега тези свежи перспективи утоляват жаждата ни за иновативни решения.