Излезе Световният доклад за риска за 2024 г., който подчертава кои държави са най-застрашени от природни бедствия и какво може да се направи, за да се предотвратят катастрофи и да се смекчат последиците.

Земетресения, вулканични изригвания, суша, чести тайфуни и наводнения:

Във Филипините природните бедствия са почти част от ежедневието. Съвсем наскоро тайфунът Яги, наричан на местно ниво Ентенг, накара реките да наводнят бреговете си и да предизвикат свлачища, убивайки дузина. Това е петият тайфун, който връхлита Филипините от май насам.

Катрин Радтке, старши изследовател, специализиран в подготовката за бедствия в Рурския университет Бохум в Германия, каза, че Филипините са оценени като страна с „много висок риск“. Тя е научен ръководител на годишния доклад за световния риск, публикуван съвместно от Института за международно право за мир и въоръжени конфликти и съюз от девет германски организации за развитие, Bündnis Entwicklung Hilft. Техническият доклад има Световен индекс на риска, който разбива риска от бедствия в 193 държави.

Филипините оглавяват тазгодишната класация на високорисковите страни, следвани от Индонезия , Индия, Колумбия и Мексико. „Тези страни са засегнати от екстремни природни бедствия, които са много чести и имат висока интензивност“, каза Радтке пред DW. „Ние наричаме това висока експозиция.“

Но честотата и интензивността на бурите, земетресенията и сушите не са единствените решаващи фактори — друг е уязвимостта на страната към природни бедствия. „Такъв е случаят, когато обществата разполагат с малко средства да се изправят срещу такива природни опасности. Понякога това е така, защото са бедни, например, или имат високи нива на корупция, или лошо здравеопазване, или неадекватна готовност за бедствия“, каза тя.

Що се отнася до най-уязвимите държави, според Световния индекс на риска, осем от 10-те са на африканския континент. Останалите две, Афганистан и Йемен , са изтощени от война от десетилетия. В такива страни може да има по-малко доставчици на здравни услуги и болнични легла например, което означава, че има вероятност повече хора да умрат в случай на природно бедствие.

Уязвимостта може да бъде намалена

Но ако една държава инвестира в готовност за бедствия, природната опасност не води непременно до катастрофално въздействие за много хора. Това обяснява защо богати страни като Съединените щати или Австралия не са класирани по-високо в Световния индекс на риска, въпреки високата си изложеност на природни бедствия като суша, земетресения и бури.

„Китай показа, че могат да се извлекат поуки от кризи и катастрофи, като по този начин се намали общият риск от бедствия за нацията“, каза Радтке. В момента страната е на 22-ро място в Световния индекс на риска - това е с 12 места по-напред от миналата година.

„Най-вече това е така, защото Китай успя значително да намали своята уязвимост в отговор на пандемията от COVID-19“, обясни тя, като посочи, че китайското правителство е инвестирало сериозно в своята система за здравеопазване, изграждайки нови болници и стартирайки широкомащабни кампании за ваксиниране, между другото.

„Но това, което не можем да опишем в нашия Световен индекс на риска, е фактът, че това се случи и с цената на гражданските свободи“, добави Радтке.

Войната влошава природните бедствия

Световният индекс на риска обхваща само природни бедствия, но не и опасностите от бедствия, причинени от човека, като войни и конфликти.

„Но ние все повече забелязваме връзки“, каза Радке, обяснявайки, че са наблюдавали нарастващ брой природни бедствия, отчасти поради изменението на климата, поразяващи зони на конфликти и имащи по-пагубно въздействие. При такива събития Световният доклад за риска говори за множество кризи.

Проучванията показват например, че въоръжените групи се разрастват след природни бедствия, което предполага, че те набират хора, които внезапно са обеднели или са се разселили. Освен това борбите за оскъдни ресурси като вода, храна, енергия или помощни доставки могат да се засилят, което в някои случаи ще влоши конфликтите.

„Но също така е възможно екстремни природни явления да създадат прозорци на възможности за конфликтните страни да постигнат споразумение“, посочи Радтке – например, когато всички участващи страни осъзнаят, че трябва да си сътрудничат, за да получат спешна помощ и да управляват реконструкцията. Ето как приключи десетилетният бунт в индонезийската провинция Ачех след опустошителното цунами през 2004 г.

Вярата, солидарността могат да облекчат трудностите

Когато страните се стремят да намалят своята уязвимост към природни бедствия, не е достатъчно да засилят класическите мерки за предотвратяване на бедствия, като язовири, системи за предупреждение и спасителни служби. „Инвестирането в образование и здравеопазване и намаляването на социалното неравенство може да окаже голямо влияние върху намаляването на уязвимостта“, каза Радтке.

Тя добави, че намаляването на корупцията също е помогнало за защита на населението от последиците от природни бедствия и посочи, че за щастие има широк набор от мерки, които правителствата могат да предприемат. Но не всичко може да бъде количествено определено и изобразено в индекс, предупреди тя. Във Филипините, например, вярата и взаимната подкрепа между членовете на семейството и общността играят голяма роля при възстановяването от природни бедствия, каза тя.

Радтке подчерта, че човечеството може също да предприеме мерки, за да намали излагането си на природни бедствия - тоест вероятността такова да се случи. „Това е така, защото нашето излагане, поне на определени природни бедствия, е пряко свързано с изменението на климата“, каза тя.