Сушите стават нарастващ проблем и в Европа, включително Балканския полуостров, където регионът е изправен пред нова реалност на засилващи се горещини и тежки климатични предизвикателства. Известно време сушите се свързваха предимно с липсата на валежи, но нови проучвания сочат, че повишаващите се температури, причинени от човешката дейност, са основният двигател на тези изключителни засушавания.

Скорошно изследване на експерти от Университета на Калифорния и Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) показва, че увеличеното изпарение поради горещия климат играе по-важна роля в сушите, отколкото недостигът на валежи. По-топлата атмосфера води до загуба на влага и до невъзможност за кондензация, което ограничава валежите – процес, който силно засяга Европа и особено сухите райони на Балканите, където горещите вълни са все по-чести.

Изследването, насочено към климатичните процеси, обяснява, че за периода 2020-2022 г. в тежестта на сушите в Западните региони 61% се дължат на повишеното изпарение, докато валежите допринасят само за 39%. Европейски учени споделят опасения, че същият механизъм на усилено изпарение може да доведе до задълбочаващи се засушавания в Европа и на Балканите.

В Европа температурите се повишават по-бързо от средното за планетата, като този факт увеличава риска от дълги и сериозни суши. Топлинните вълни не само изсушават почвите и влияят на земеделието, но също така увеличават риска от горски пожари, застрашаващи както околната среда, така и човешките общности. Сегашните климатични условия са прецедент, който изисква нов подход в политиките за управление на водните ресурси и земеделието, за да се намали зависимостта от благоприятни валежи.

Променящата се климатична парадигма предполага, че за страните от Балканите и Южна Европа ще бъде жизненоважно да се подготвят за бъдеще с намаляваща водна наличност, тъй като продължаващото повишение на температурите увеличава изискванията за влага в атмосферата и намалява ресурсите за задоволяване на тази нужда. Вева Дехеза, изпълнителен директор на интегрираната информационна система за засушавания на NOAA, подчертава, че ако не се предприемат спешни мерки за ограничаване на парниковите емисии, тези тежки суши ще станат по-често срещани в Европа.

Данни от последните 70 години показват, че човешкото влияние върху климата е причина за 80% от нарастването на изпарението, а по време на сушави периоди този процент надхвърля 90%. Преди 2000 г. в Европа и други региони засушаванията се обуславяха основно от липса на валежи, но днес значителна част от тях се дължи на високото изпарение, причинено от затоплящия се климат.

Нарастващото изпарение води до непрекъснато движение на водните молекули, което прави валежите все по-рядко явление в засегнатите райони. Това означава, че Европейският съюз и страните от Балканите трябва не само да се подготвят за бъдеще с по-чести суши, но и да предприемат мерки за опазване на водните ресурси и намаляване на парниковите емисии. В заключение, бъдещето на Балканите и Европа зависи от спешни и координирани действия срещу климатичните промени, които са в основата на новите сушави реалности.
 
4o