Скоростта, с която се затоплят океаните, се е удвоила от 2005 г. насам, тъй като глобалните температури се повишават поради причинените от човека промени в климата, се казва в доклад на европейския наблюдател Коперник в понеделник.

Констатациите на Морската служба на Коперник подчертават последиците от затоплящата се планета върху океаните, които покриват 70 процента от земната повърхност и действат като основен регулатор на климата.

Затоплянето на океана "нараства непрекъснато" от 60-те години на миналия век, но рязко се ускори в годините след 2005 г., каза океанографът Карина фон Шукман от Коперник пред репортери.

През последните две десетилетия скоростта на затопляне се е удвоила от дългосрочна скорост от 0,58 вата на m2 до 1,05 вата на m2.

„Затоплянето на океана може да се разглежда като наш страж за глобалното затопляне“, каза фон Шукман, специалист по уникалната роля, която океанът играе в климатичната система на Земята.

Констатациите отразяват IPCC, експертната група от учени по климата, упълномощена от ООН, относно дългосрочното нагряване на океаните поради изпускането на човечеството от емисии, нагряващи планетата.

От 1970 г. около 90 процента от излишната топлина, уловена в атмосферата поради освобождаването на въглероден диоксид и други парникови газове, се абсорбира в океаните, казва IPCC.

По-топлите океани подхранват бури, урагани и други екстремни метеорологични условия, като влияят върху глобалните метеорологични модели и къде падат валежите.

Коперник каза, че докладът му описва подробно "рекордните океански температури, морските горещи вълни, простиращи се надолу към дълбокия океан, безпрецедентната загуба на морски лед и повишаващите се нива на топлина, съхранявана в океана".

Ефект на вълни

В него се казва, че през 2023 г. повече от 20 процента от световните океани са преживели поне една тежка до екстремна морска гореща вълна, събития, които имат вълнообразен ефект върху морския живот и рибарството.

Такива горещи вълни могат да доведат до миграция и масова смъртност на определени видове, да навредят на крехките екосистеми и да пречат на потока на дълбоки и плитки води, възпрепятствайки разпределението на хранителни вещества.

Затоплянето на океана „може да засегне всички аспекти на морския свят, от биоразнообразието до химията до фундаменталните океанографски процеси, течения и глобалния климат“, каза фон Шукман.

По-обширните морски горещи вълни също са склонни да бъдат по-дълги.

Средната годишна максимална продължителност на такова топлинно събитие се е удвоила от 2008 г. от 20 на 40 дни, според последния „Доклад за състоянието на океана“ на Коперник.

В сравнение с по-ранна базова линия дъното на североизточната част на Баренцово море в Арктика изглежда е „влязло в състояние на постоянна морска гореща вълна“, каза фон Шукман, цитирайки изследователска статия.

През 2023 г. се наблюдава и най-ниското ниво на морски лед в полярните региони на света.

В доклада се казва, че през август 2022 г. е регистрирана температура от 29,2 градуса по Целзий в крайбрежните води на Балеарските острови край Испания, най-топлата от четиридесет години.

Същата година морска гореща вълна в Средиземно море се простира до приблизително 1500 метра под повърхността, илюстрирайки как топлината може да достигне дълбокия океан.

Коперник отбеляза, че киселинността на океана също се е увеличила с 30 процента от 1985 г. насам, друга последица от изменението на климата, причинено главно от изгарянето на изкопаеми горива.

Над определен праг, киселинността на морската вода става разяждаща за минералите, използвани от морския живот, включително корали, миди и стриди, за да направят своите скелети и черупки.

Този праг – считан от учените за ключова „планетарна граница“ – се очаква да бъде преминат в близко бъдеще, според доклад, публикуван миналата седмица от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK).