ИЗТОЧНИК: БНТ

Дългосрочната прогноза до края на века предвижда, че безводие ще мъчи все по-често Южна България, а северната част на страната ще трябва да се бори с наводнения и торнадо. Анализът на хидролози и метеоролози разглежда два сценария - реалистичен и песимистичен.

Според първия в следващите години средните температури ще се повишат между 1 и 2 градуса, но според песимистичния вариант - градусите може да скочат с шест. И според двете прогнози сушите ще са повече и по-дълги. Валежите се очаква да намаляват между 5 и 30%, а горещите вълни ще продължават средно с между 5 и 10 дни по-дълго. На този фон често ще ставаме свидетели на краткотрайни, но интензивни валежи, водещи до наводнения.

"Много хора ме питат - какви маслини продаваш - дали са зелени или черни. Всички маслини са зелени - след септември, октомври - започват да почерняват", разказва Йовко Айлов, производител на маслини в Раковски.

Маслини, портокали, мандарини са само малка част от плодните дървета, които повече от 10 години отглежда Йовко Айлов в Раковски.

"С промените в климата в България, започнаха масово да се отглеждат маслини. Един от соротовете е, който е създаден за производство на зехтин. Много маслодаен, това е маслината, която дава най-качествения зехтин в цял свят", обяснява той.

Топлите зими позволяват на повече места у нас да отглеждат растения, характерни за Гърция и Турция.

"Започнаха да засаждат доста шамфъстък, маслинки, по-различни смокини, много нарове, по-екзотични сортове, които не са характерни за България", посочва Йовко Айлов.
Но как ще се променя климатът в България? За да разберем - от Раковски отиваме в Швейцария във Федералния институт за технологии в Лозана, където работи доктор Валентин Симеонов.

"Горещи вълни, пожари, наводнения, градушки - те ще нарастват както по сила, така и по продължителност", обясни д-р Валентин Симеонов, Федерален институт за технологии, Лозана, Швейцария.

А причината за това се крие дори и в честото ходене до изборните урни.

"Трябва да се приемат някакви драконовски закони за опазване на горите и практиката да се раздават дърва за огрев, за да се печелят гласоподаватели - по-добре би било да се замени с раздаване на въглища, по-екологично ще е, защото загубата на гората, несравнимо по-голяма загуба е, отколкото отделянето на парникови газове от горенето на възглища", казва д-р Валентин Симеонов.

Горите са естествен регулатор на температурите и наводненията. Колкото по-стара и естествена е една гора, толкова по-сериозна е превенцията. Основната заплаха пред горите, освен дърводобива, са пожарите. България остава една от малкото страни с голям горски фонд, която няма самолет за гасене на пожари в труднодостъпните зони.

"Във Франция има едно правило от 3х30. При температури над 30 градуса, скорост на вятъра под 30 км/ч и влажност под 30% се забранява всякакъв достъп до горите поради опасност от пожари", обяснява д-р Валентин Симеонов.

Според дългосрочния анализ на Института по метеорология и хидрология. В следващите години се очаква водата в реките в Южна България да намалее с близо 20%. Кратки, но интензивни дъждове да предизвикват наводнения в Северна България, както и по Южното Черноморие. А бурен вятър, дори и торнадо да се наблюдават в Североизточна България.

"За разлика от политиката, при природата няма празно, всички сме подвластни на промените, включително и нашата страна. За следващите години със сигурност ще станем свидетели на множество на брой интензивни извалявания, които ще водят до наводнения. Ще ставаме свидетели на дълъг брой дни без валежи - тоест на увеличаване на интензивността на сушата и най-лошото е, че тези взаимоизключващи се явления ще вървят ръка за ръка", казва Симеон Матев, климатолог.

БНТ: Как се бори това?

Симеон Матев: Бори се със стратегия, бори се с иновативни решения в земеделието, бори се и с промяна на всеки един от нас.

И още: близо 2/3 от ледниците в Алпите, които захранват около 30% от река Дунав, вече са се стопили. А изключването на реката като водоизточник за България превръща страната ни във водно бедна.