Засушаването и липсата на валежи доведоха до пресъхването на язовирите в страната. Голяма част от тях вече са под половината от обемите си. Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 000 души към момента. В някои села имат вода по два три часа на пет дни.

Най-тежка е ситуацията с водоснабдяването в областите Плевен и Ловеч. По този повод днес ще има среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подобна е картината и в област Шумен, а в община Кочериново, област Кюстендил, създадоха кризисен щаб.

Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където режим на водата засега има само в някои села.

"Програмата за сушата, приета от правителството през 2001 г., въобще не се изпълнява. Няма планове за управление на речните басейни за периода 2022 - 2027 г. Няма стратегия за ВиК сектора от 2020 г. От юни месец тя лежи на бюрото на министъра на регионалното развитие и благоустройството и не се внася за одобрение в Министерския съвет. Няма и актуализирана стратегия за управление на водите...Когато държавата е дезертирала от питейното водоснабдяване на населението всякакви палеативни мерки са временни", коментира бившият служебен министър на екологията Асен Личев преид Нова телевизия.

Режим на водата в област Шумен
Няколко населени места от област Шумен са на режим на водата, която се водоснабдява от язовир "Тича", който е пълен на 45% от обема си.

При общ обем на язовира от 311.8 млн. кубични метра наличният обем е 141.32 млн. кубични метра към 6 ноември, съобщи Ирина Димитрова, директор на дирекция "Контрол" в Басейнова дирекция "Черноморски район", пред БТА.

По тази причина кметът на Шумен проф. Христо Христов настоя водоподаването от язовир "Тича" за напояване и към водните електрически централи да бъде преустановено.

Вода от язовир "Тича" ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на Шумен и областния управител Бейнур Ахмед.

Община Шумен е в готовност за реакция заради проблема с мътността на водата в града, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.

Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча водата от чешмите в града и селата Панайот Волов, Белокопитово и Дибич да не се използва за пиене и приготвяне на храна.

Във връзка със силно завишената мътност на водата след плановото спиране и превключване на новия довеждащ водопровод, ВиК - Шумен увери, че дружеството е предприело необходимите действия за решаване на проблема.

Заради намаления дебит на водоизточниците в община Върбица е въведен режим в град Върбица и селата Конево, Ловец, Нова бяла река, Иваново, съобщиха от местното ВиК.

В община Смядово е въведен режим на водата в селата Александрово, Веселиново, Риш и Черни връх.

По няколко часа вода имат и в село Църквица в община Никола Козлево, както и в село Златар в община Велики Преслав.

Воден режим и в областите Ловеч и Плевен
Липсата на валежи и на язовир, както и големите загуби по ВиК мрежата са причините за водния режим в област Ловеч. Близо 60 000 души са засегнати към момента от проблема с водоподаването. Това съобщи изпълнителният директор на местното ВиК инж. Данаил Събевски, цитиран от БТА.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит.

В част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни. Други, като село Дъбрава, от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски, каза Събевски.

Ловеч, 12 села и част от Плевен се снабдяват с питейна вода от водоснабдителната група "Черни Осъм", чийто дебит поради трайното засушаване е значително намален - 330 литра в секунда. За да няма режим, трябва да е над 400 литра в секунда, обясни Данаил Събевски.

В момента жителите на Ловеч са без вода от 23 часа до 6 часа.

"До средата на месеца ще падне още дебитът и може да се наложи да се удължи с час - от 22 часа до 6 часа. Ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим - за три или четири часа, както е в Плевен", посочи директорът на ВиК-Ловеч.

Заради пресъхване на местните водоизточници много населени места са без водоподаване с дни. В община Ловеч на воден режим са селата Брестово, Горно Павликене, Дренов, Дъбрава, Къкрина, Прелом, Пресяка и Радювене.

"Например в Дъбрава, където последните три-четири месеца е много тежък режимът, влизат 0.015 литра в секунда в събирателната шахта, което е 1.3 кубика в денонощие. При тeзи количества водата изобщо не достига до високите части и до резервоара. Част от селото изобщо няма вода от няколко месеца. Закарали сме водоноски, които се пълнят два пъти в седмицата", обясни Събевски.

Тежко е и положението в село Прелом, където веднъж на четири дни се пуска вода за по три часа, както и в село Брестово, където режимът е още по-строг - по три часа на пет дни.

На воден режим са и жителите на град Тетевен. Водата се спира от 22:30 до 6 часа и от 12:30 до 16:30 часа всеки ден.

Другите засегнати от сушата населени места са Глогово, община Тетевен, Горско Сливово, община Летница, Каленик, община Угърчин, както и Ябланица, където през ден има вода.

"В Ловеч и в Плевен винаги е имало проблем с водата. Преди 30-40 години не е имало чак такива засушавания, но тогава консумацията беше по-голяма и на това се дължеше недостигът на вода. Към момента единственото трайно решение за двете области е изграждането на язовир "Черни Осъм", посочи Събевски.

Той допълни, че е крайно време този язовир да бъде изграден, защото се касае за водоснабдяването на около 200 000 жители.

По думите му по самия водопровод "Черни Осъм" загубите са 5 процента, което е около 15 литра в секунда, а те са достатъчни за три села. Необходима е подмяна изцяло на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, където загубите са големи, каза още директорът на ВиК-Ловеч.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова заяви, че за справяне с недостига на вода в Ловеч е необходимо да бъдат взети няколко мерки, които тя е посочила и в писмо, изпратено в края на август тази година до премиера Димитър Главчев и до министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите.

Според нея в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места - публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

В средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод "Черни Осъм" - публична държавна собственост, каза Дора Стоянова.

По думите ѝ в дългосрочен план най-ефективният начин за решаване на съществуващите проблеми е изграждането на язовир на река Черни Осъм и водоподаване посредстом главния гравитачен водопровод.

Проблемите при експлоатацията на водоснабдителната система и магистралния водопровод "Черни Осъм" от години стоят нерешени. Водени са множество административни преписки между инстанциите, отговаряно е на непрекъснати жалби от потърпевши лица от различни населени места, описвани са най-засегнати участъци с постоянни аварии, но резултат няма.

Има индикативната стойност за изграждане и подмяна на водопровода, определена от експертите на ВиК-дружествата в Ловеч и в Плевен през 2020 година. Финансиране обаче досега няма. Обяснението е, че при наличието на втори общински ВиК-оператор в Троян липсва консолидация на територията на област Ловеч, поради което достъп до европейско финансиране е недопустим, а ползването на заемни средства би довело до драстично нарастване на цените на ВиК-услугите и надхвърляне на прага на социалната им поносимост, посочи Дора Стоянова.

В края на август служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова обяви, че се размразява проектът за изграждане на язовир "Черни Осъм".

Кризисен щаб в община Кочериново
Кризисен щаб по повод липсата на вода е свикал кметът на община Кочериново Станислав Горов. Членовете му са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново - "Кюстендилска вода" да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, заявиха от общината.

В подадена заявка до ресорното министерство дружеството "Кюстендилска вода" е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите "Калин" и "Карагьол" с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Ако необходимото искане не бъде внесено в срок, кметът на Кочериново Станислав Горов ще бъде принуден да обяви частично бедствено положение в общината, с цел осигуряване на необходимото водоснабдяване за населението, пише в съобщение на общината, публикувано във Фейсбук.

В момента, в който водата е била спряна за община Кочериново, кметът Горов е започнал комуникация с всички ресорни институции, ангажирани с проблема. В началото на седмицата е изпратено официално писмо до отговорните институции с искане за информация относно причините, довели до поредната водна криза, но все още не е получен отговор.

Проблем с водата и в област Ямбол
Силно намален е дебитът на питейните водоизточници в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи.

Обемите на язовирите за напояване са с нормални нива към момента. Това съобщиха от дружествата ВиК-Ямбол и от "Напоителни системи" - клон "Средна Тунджа".

Заради хронично безводие община Стралджа, област Ямбол, отново е пред обявяване на частично бедствено положение, след като беше повече от два месеца - от средата на юли до началото на октомври 2024 г. В 20 от 22-те населени места в общината бяха на жесток режим на водата.

"Почти няма село без аварии. Има и села с по пет-шест аварии на ден, с които ВиК дружеството трудно съумява да се справи. Има села, които са без вода по 10- 12 дни, не знам как ще продължава това по този начин", коментира заместник-кметът на общината Гроздан Иванов, цитиран от БТА.

Според него е крайно време държавата да предприеме сериозни мерки за проблемите с водоподаването в цялата страна, а "да не са само едни предизборни обещания и говорене". Иванов посочи, че трябва да се ускорят тромавите бюрократични процедури за узаконяване на нови водоизточници.

Всички кметове на общини в областта са запознати с проблема с недостиг на питейна вода. Към момента само в село Камен връх, община Болярово, е въведен режим на водата, но там ситуацията с водоподаването се нормализира. В някои села са осигурени водоноски, казаха от ВиК-Ямбол.

Напояването в област Ямбол се осъществява основно от язовир "Жребчево", намиращ се в съседната област Сливен, както и от язовирите "Малко Шарково" и "Двата чучура" ("Кринчовица") в Ямболско, каза управителят на "Напоителни системи" - клон "Средна Тунджа" инж. Пламен Иванов. По думите му нивата в язовирите са нормални към момента.

В язовир "Жребчево" са налични 102 млн. куб.м вода, или 25% от общия му обем 400 млн. куб. метра. През 2020 г. приключихме напоителния сезон с обем 82 млн. куб.м и следващата година отново се напълни язовирът, посочи инж. Иванов.

В язовир "Малко Шарково" има 20 млн. от общия му обем 45 млн. куб. метра, така че и там няма никакви основания за притеснение, допълни той.

"Очакваме влажна година - декември, януари и февруари да се покачат нивата на язовирите. В момента не се изпускат количества, напояването е приключило. Нямаме притеснения за нивата на този етап, очакваме да имаме един нормален поливен сезон следващата година, както на територията на област Ямбол, така и на област Сливен", отбеляза управителят на "Напоителни системи" - клон "Средна Тунджа".

Частичен режим в села в област Сливен
Язовир "Асеновец", който снабдява с питейна вода Сливен, е пълен на 43%, съобщи управителят на местното ВиК инж. Пламен Трифонов. На този етап няма основания за тревога от недостиг на питейна вода, смята той. Призна обаче, че има населени места с частичен режим на водата в област Сливен.

Сливен се снабдява с питейна вода от язовира и от шахтовите кладенци по река Тунджа, като преобладава водата от кладенците, за да се пази обем в язовира. В миналото е имало години, когато и кладенците са пресъхвали, припомни управителят на ВиК дружеството.

Комисия по обследване от областната администрация е определила техническото състояние на язовир "Асеновец" като добро, каза още инж. Трифонов.

Язовирите в област Разград са пълни наполовина
Язовирите в област Разград са пълни наполовина, а захранването с вода за питейно-битови нужди в региона е чрез кладенци и сондажи, съобщи главният експерт в областната администрация Николай Атанасов.

Водните обекти на територията на областта са в добро техническо и експлоатационно състояние, няма такива в аварийно или предаварийно състояние, допълни той.

"В Разградска област няма язовири, които осигуряват вода за питейно-битови нужди. Всички водни обекти са за рибовъдство и напояване", каза експертът.

Всички населени места в област Разград са обезпечени с питейна вода и няма опасност от въвеждането на воден режим или някакви други проблеми с водоснабдяването, заяви Николай Атанасов.

Той припомни, че през летните месеци в част от населените места в областта имаше режим на водоснабдяването, но той вече е разрешен.

Като основен проблем за липсата на вода в региона експертът изтъкна амортизираната водопроводна мрежа и пропуските в работата на ВиК операторите.