Микропластмасите вече не са само проблем за океаните и екосистемите, но и заплаха за атмосферата и климата на нашата планета. Тези малки частици, чиито размери варират под 5 милиметра, са открити на най-недостъпни места – от върховете на Еверест до дълбините на Марианската падина. Сега ново изследване, ръководено от учените на Пенсилванския държавен университет, разкрива, че микропластмасите могат значително да влияят на облаците и метеорологичните модели.

Как микропластмасите формират облаци и променят времето

Според изследването, микропластмасите могат да играят ролята на „нуклеатори на лед“. Това означава, че те могат да стимулират образуването на ледени кристали в облаците, като променят облачната структура и валежните модели. Изследването показва, че частиците микропластмаса способстват за формирането на лед при значително по-високи температури, отколкото при нормални условия.

„Присъствието на микропластмаси е като ново парче в климатичния пъзел,“ обяснява професор Мириам Фридман, старши автор на изследването. „Важно е да разберем как тези частици взаимодействат с климатичната ни система, защото те потенциално могат да задействат процеса на образуване на облаци.“

Изследване на взаимодействието между микропластмаси и облаци

В лабораторни условия учените са изследвали четири различни типа микропластмаси – полиетилен с ниска плътност, полипропилен, поливинилхлорид и полиетилен терефталат. Резултатите показват, че водни капчици, съдържащи микропластмаси, замръзват при температури между -22 и -28°C, докато за обикновени капчици замръзването настъпва при около -38°C.

„Всеки малък дефект в капката вода – било то прах, бактерии или микропластмаса – може да служи като ядро за образуване на лед,“ обяснява Хайди Бусе, водещият автор на изследването.

Влиянието на микропластмасите върху валежите и климата

Присъствието на микропластмаси в облаците може да доведе до значителни промени в метеорологичните модели. Когато има повече лед в облаците, валежите стават по-интензивни, тъй като водните капки се натрупват и стават по-големи преди да започнат да падат. Това явление може да доведе до обилни валежи в замърсените с микропластмаса области.

Микропластмасите и глобалното затопляне

Освен влиянието върху валежите, микропластмасите могат да променят и структурата на облаците, като задържат топлината или я отразяват в космоса. Облаците, разположени на по-висока надморска височина, могат да задържат повече топлина, което потенциално допринася за затопляне на планетата. Според професор Фридман, съотношението между лед и течна вода в облаците е от съществено значение за определяне на това, дали те ще имат охлаждащ или затоплящ ефект върху климата.

Стареенето на микропластмасите – още едно измерение на тяхното въздействие

Екипът на Пенсилванския университет също така изследва как атмосферните условия, като излагане на слънчева светлина и озон, влияят върху способността на микропластмасите да формират лед. Те установяват, че процесът на стареене може да намали тази способност при някои видове пластмаса, но при други, като PVC, тя дори се увеличава.

Бъдещето на изследванията върху микропластмасите и климатичните модели

Учените продължават да изучават сложното взаимодействие на микропластмасите с атмосферните процеси и въздействието им върху климата. Следващите проучвания ще разгледат добавките в пластмасите, като пластификатори, които също могат да оказват влияние върху поведението на частиците в атмосферата.

Проучването показва, че пълният жизнен цикъл на пластмасовите продукти, които използваме всекидневно, може да има дълготрайни ефекти върху климатичната система на Земята. Новите открития показват, че микропластмасите не само замърсяват околната среда, но също така променят метеорологичните и климатичните процеси, което подчертава нуждата от нови регулации и политики за справяне с тяхното въздействие.

Изследването е публикувано в списанието Environmental Science and Technology: Air.