Изменението на климата е един от най-значимите проблеми на съвремието, водещ до множество природни бедствия, като горски пожари, урагани и покачване на морското равнище. Но дали този глобален феномен може да окаже влияние и върху честотата и интензитета на земетресенията? Научните изследвания и експертни мнения сочат, че топенето на ледниците и повишаването на морското ниво могат да направят земетресенията по-вероятни и по-опасни.

Как се образуват земетресения?

Земетресенията са едни от най-непредвидимите и ужасяващи природни бедствия. Те възникват предимно в резултат на движението на тектоничните плочи – огромни скални структури, които изграждат земната кора. Под въздействието на топлината от вътрешността на Земята тези плочи се движат със средна скорост от около 1,5 сантиметра годишно. Това движение създава напрежение по разломните линии, което рано или късно достига критична точка, при която плочите се преместват внезапно. Резултатът е освобождаване на огромно количество енергия под формата на земетресение.

Тектоничните земетресения са най-опасни и са свързани с огромни разрушения, пожари, свлачища и цунами. За разлика от други бедствия, те почти не подлежат на прогнозиране, което прави подготовката и евакуацията изключително трудни.

Изменението на климата и земетресенията: Каква е връзката?

Глобалното затопляне води до ускорено топене на ледниците, което променя натиска върху земната кора. Според Джон Касиди, сеизмолог от Геоложката служба на Канада, когато ледниците се топят, водата от тях преминава в океаните, а земята, която преди е била подложена на тежестта на леда, започва да се издига. Този процес, известен като изостатично възстановяване, може да активира разломи, които до този момент са били неактивни, и да предизвика земетресения.

Касиди обяснява този феномен с прост пример: когато натиснете плувка под водата и след това я пуснете, тя се издига рязко нагоре. Подобен ефект се наблюдава и със земната кора след изчезването на ледниците.

Повишаване на морското ниво: По-голяма заплаха?

Още по-тревожно е влиянието на покачването на морското равнище. Марко Бонхоф, геофизик от Центъра GFZ Helmholtz в Потсдам, обяснява, че с увеличаването на нивото на океаните нараства и натискът върху морското дъно. Това налягане може да засили напрежението по разломните линии близо до бреговете, правейки земетресенията по-вероятни.

Според Бонхоф дори малко увеличение на налягането може да ускори сеизмичния цикъл на някои разломи. Той предупреждава, че в райони като Сан Франциско и Лос Анджелис, където земетресенията са закъснели спрямо прогнозите, дори минимални промени в натиска могат да доведат до активиране на големи трусове.

Дългосрочни прогнози

Бонхоф подчертава, че дори ако спрем емисиите на парникови газове днес, ще са необходими около 1000 години, за да се стабилизира морското равнище. През това време интервалите между големите крайбрежни земетресения вероятно ще станат по-кратки. Изследванията върху исторически модели, като промените в нивото на водата в езерото Салтън в Калифорния, потвърждават, че покачването на водата може да увеличи честотата на земетресенията в определени райони.

Как изменението на климата прави земетресенията по-опасни?

Дори и да не можем да докажем категорично връзката между изменението на климата и увеличаването на земетресенията, последствията от затоплянето на планетата със сигурност усложняват ситуацията. Например:

• Цунами: С покачването на морското равнище вълните, предизвикани от земетресения, ще достигат по-навътре в сушата.
• Свлачища: По-топлите океани водят до по-обилни валежи, които увеличават риска от свлачища след земетресения.
• Интензитет: Влажната почва усилва вибрациите, което може да увеличи разрушителния ефект на земетресенията.

Какво предстои?

Доказателствата за връзката между изменението на климата и земетресенията все още се събират, но тенденциите са тревожни. Според Джон Касиди предстои да научим много повече за тази тема през следващите години. Въпреки това едно е сигурно – изменението на климата създава нови предизвикателства, които изискват глобални усилия и координирани действия.

„Това не е добра новина“, предупреждава Касиди. „Но разбирането на тези процеси е от решаващо значение за бъдещето ни.“