Първи в света: Нано-сателитът Sony CubeSat се придвижва в орбита с помощта на водна пара
Следващата стъпка е използването на системата за водно задвижване за вкарване на малкия сателит в целевата му орбита
Илюстрация на нано-сателита EYE
Японската фирма Pale Blue за първи път управлява наносателит, използващ задвижване с водна пара.
Системата за задвижване на компанията, тествана на борда на сателита Star Sphere 1 или EYE на Sony, премина първия си тест, използвайки екологичния, евтин метод за гориво..
По време на теста на 3 март тръстърите с водна пара на Pale Blue се задействаха за около две минути. По-късно данните потвърдиха, че първоначалният тест на двигателя е бил успешен, потвърди компанията в изявление за пресата.
Наносателитът EYE е първият сателит на Sony за проекта Star Sphere, чиято цел е да направи космическата фотография по-достъпна.
EYE бе изстрелян заедно със 113 други спътника на борда на ракета Falcon 9 на SpaceX като част от мисията Transporter 6 на SpaceX на 6 януари.
Наносателитът или CubeSat разполага с камера и ще работи от надморска височина от около 310 до 372 мили (500 до 600 километра) над повърхността на Земята. Успешният тест на задвижващата система на Pale Blue означава, че тя вече може да помогне на сателита да маневрира до целевата си орбита.
„Pale Blue успешно разработи и управлява своя двигател с водна пропулсия и с това компанията прави огромна крачка напред към придвижването в орбита”, Джун Асакава, главен изпълнителен директор и съосновател на Pale Blue, обясни в изявление на компанията.
Задвижването с вода и светлина може да бъде бъдещето на космическите полети.
Компанията обяснява, че горивото от водна пара също е по-екологично решение на фона на нарастващото търсене на CubeSats - малки сателити, които изискват по-дълъг живот. Задвижващата система разделя водата на водород и кислород, докато е в космоса, за да ги ползва като гориво.
През 2019 г. мисията Light Sail 2 на The Planetary Society показа, че полетът със светлина също е възможен. Мисията използва платно с площ от 32 квадратни метра (244 квадратни фута), направено от милар, за да издигне орбитатата на малък космически кораб CubeSat с 1,9 мили (3,2 км). По същество всичко, от което се нуждае мисията на CubeSat за светлинно платно, е подобно платно, за да се задържи в орбита за изненадващо дълго време, използвайки само силата на фотоните от слънчевата светлина. Оттогава технологията Lightsail е внедрена в редица мисии на НАСА.
Сега и технологията с водно задвижване изглежда, че може да има сходно приложение, тъй като НАСА също я тества със своя космически кораб Pathfinder Technology Demonstrator-1.